Без подпомогнане, ще останем без български плодове и зеленчуци
Протестът на 22 март е браншови и е свързан единствено с проблемите на производителите и не търсим никаква политическа поддръжка, безапелационни са от Браншова камара „ Плодове и зеленчуци “ и Национална асоциация на картофопроизводителите, които направиха на конференция в Българска телеграфна агенция през днешния ден. Ще отстояваме своя интерес до дъно. Знаете, ръководещите идват и си отиват, а ние оставаме. И ние желаеме да работим, само че страната би трябвало да подкрепи сектора, с цел да не загине той.
Вариантите пред производителите са опазване на площите от предходната година, само че понижаване на размера минерални торове, котио се употребяват, което пък ще компрометира продукцията. Затова от бранша желаят целева безплатна помощ - торове, горива, препарати за растителна отбрана. Другият вид е понижаване на площите, върху които отглеждат своята продукция. А това ще свие още повече българската продукция на пазара.
Политиката в региона на селското стопанство през последните 12 години докара до провал на бранша. Управляващите посочваха неглижиране на проблемите, означиха от сектора.
Показателни са числата. Около 2 милиарда лв. е бюджетът за селското стопанство годишно по другите схеми през програмния интервал. У нас са регистрирани 70 000 селскостопански производители. От тях 8000 получават 1.7 милиарда лв., до момента в който при останалите 62 000 ферми отиват останалите пари.
Неадекватно е разпределянето на парите за селското стопанство. Години наред се разпределят без финансов разбор и без да се регистрират потребностите на производителите. А това основава усещане за порочни практики. От сектора приканват Министерството на земеделието да спре с тази политика.
В момента дотациите се дават на калпак. Не е добре да се опълчват браншовете. Логиката на един бизнес е да пораства. А с цел да се развива, той би трябвало да прави вложения в нова техника, която коства скъпо и по-късно би трябвало да се изплащат години наред. Заедно с това производителите дават работа на доста хора към тях.
При сегашните цени на торовете и горивата фермерите би трябвало да се молят за поддръжката за предходната година.
Ако се забави, това ще докара компаниите до банкрут, до затваряне на производството и освобождение на хора, които след това ще отидат в Бюрата по труда и ще чака отново пари от страната.
От Браншовата камара „ Плодове и зеленчуци “ и Националната асоциация на картофопроизводителите упорстват за промяна, защото е изцяло допустимо в околните години България да остане без лични плодове и зеленчуци. Неслучайно секторът е измежду уязвимите у нас. Ако не се подкрепи, ще останем без български плодове и зеленчуци.
От години българските продуктите понижават или липсват от рафтовете в магазините. В страната липсва съответен контпол върху търговия на едро и дребно. Няма надзор на придвижването на продуктите от полето до магазина.
Днес на проктика всеки може безотговорно да внесе у нас плодове и зеленчуци, да ги преопакова и да го продава на всеки. И то на доста ниски цени. А от това губят и страната и фиска. Така пък не знаем с какво се храним.
Изчезнаха пазарите, на които българските производители можеха да покажат своите артикули. Държавата не прави нищо за опазване на работната ръка, която непрекъснато понижава. Липсата на производството пък обезлюдява селата ни.
Няма построена система за отбрана на българските произвоздители при форсмажорни обостоятелства.
Стачката на 22 март посочва пробема за разпределянето на парите от помощта за коронавирус. От години обаче има поредност от систематични неточности, които доведоха до срив на бранша за произвеждане на пловоде и зеленчуци.
Вариантите пред производителите са опазване на площите от предходната година, само че понижаване на размера минерални торове, котио се употребяват, което пък ще компрометира продукцията. Затова от бранша желаят целева безплатна помощ - торове, горива, препарати за растителна отбрана. Другият вид е понижаване на площите, върху които отглеждат своята продукция. А това ще свие още повече българската продукция на пазара.
Политиката в региона на селското стопанство през последните 12 години докара до провал на бранша. Управляващите посочваха неглижиране на проблемите, означиха от сектора.
Показателни са числата. Около 2 милиарда лв. е бюджетът за селското стопанство годишно по другите схеми през програмния интервал. У нас са регистрирани 70 000 селскостопански производители. От тях 8000 получават 1.7 милиарда лв., до момента в който при останалите 62 000 ферми отиват останалите пари.
Неадекватно е разпределянето на парите за селското стопанство. Години наред се разпределят без финансов разбор и без да се регистрират потребностите на производителите. А това основава усещане за порочни практики. От сектора приканват Министерството на земеделието да спре с тази политика.
В момента дотациите се дават на калпак. Не е добре да се опълчват браншовете. Логиката на един бизнес е да пораства. А с цел да се развива, той би трябвало да прави вложения в нова техника, която коства скъпо и по-късно би трябвало да се изплащат години наред. Заедно с това производителите дават работа на доста хора към тях.
При сегашните цени на торовете и горивата фермерите би трябвало да се молят за поддръжката за предходната година.
Ако се забави, това ще докара компаниите до банкрут, до затваряне на производството и освобождение на хора, които след това ще отидат в Бюрата по труда и ще чака отново пари от страната.
От Браншовата камара „ Плодове и зеленчуци “ и Националната асоциация на картофопроизводителите упорстват за промяна, защото е изцяло допустимо в околните години България да остане без лични плодове и зеленчуци. Неслучайно секторът е измежду уязвимите у нас. Ако не се подкрепи, ще останем без български плодове и зеленчуци.
От години българските продуктите понижават или липсват от рафтовете в магазините. В страната липсва съответен контпол върху търговия на едро и дребно. Няма надзор на придвижването на продуктите от полето до магазина.
Днес на проктика всеки може безотговорно да внесе у нас плодове и зеленчуци, да ги преопакова и да го продава на всеки. И то на доста ниски цени. А от това губят и страната и фиска. Така пък не знаем с какво се храним.
Изчезнаха пазарите, на които българските производители можеха да покажат своите артикули. Държавата не прави нищо за опазване на работната ръка, която непрекъснато понижава. Липсата на производството пък обезлюдява селата ни.
Няма построена система за отбрана на българските произвоздители при форсмажорни обостоятелства.
Стачката на 22 март посочва пробема за разпределянето на парите от помощта за коронавирус. От години обаче има поредност от систематични неточности, които доведоха до срив на бранша за произвеждане на пловоде и зеленчуци.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ